Британският бежанец: Край Троянския манастир шофирай внимателно
Британският емигрант предизвестява с нешния си роман: Край Троянския манастир шофирай деликатно!
Хелоу другари!
Малко съм обезпокоен да ви призная почтено. Наскоро в едно плевенско село арестуваха британец извънредно десен екстремист, който от Интерпол издирвали за подготовка в терористичен акт. Well, от няколко дни съседите, дето непрекъснато пият ракия в градинката пред блока ме гледат съмнително като минавам около тях и още по-напрегнато става мълчанието, в случай че инцидентно нося торби със себе си.
Опитах се да им обясня,
че към този момент от 4 години пребивавам при тях и в случай че съм желал да ги взривя щеше да е още първият път, когато ми подвигнаха чистачките на колата като знак на гостолюбие. Всички се съгласиха of course и се пошегуваха, че няма да ми викат Кънчо Бежанеца, а Конан Бин Ладен, само че колкото пъти ме видят, че приближавам прословутата им беседка, толкоз пъти тонът на диалозите им внезапно понижава и стартират
да си шушукат обезпокоеното.
Само един път, съумях да дочуя съображенията на Великов от 7-ия етаж, който обясняваше, че нищо не може да е несъмнено. Онзи, терористът да вземем за пример, бил толкоз добър, че съумял дори да заблуди една депутатка да му помогне да си заплати тока. И то не каква да е депутатка, ами такава от „ Демократична България “, а тези били най-умните и най-честните и постоянно разпознавали
неприятните и били последните стражи
недопускащи путинския режим да нахлуе в България. Така, че щом нея съумял да заблуди, кой знае другите английски муджахидини какви номера знаели.
За благополучие в моя отбрана беше изразен мотив, че съм прекомерно кьосе, с цел да стана терорист и това май беше най-сериозното оправдание, което съумях да чуя.
Не знам по какъв начин би им подействало на обезпокоените ми комшии, в случай че им опиша, че неотдавна се върнах тъкмо от тази част на България и единствено преди седмица съм бил на километри от рисковия английски терорист
омайващ демократични депутатки.
Бяхме при роднините на Додо във Великотърновския район и след празниците взехме решение да посетим една значима забележителност намираща се релативно наоколо по пътя ни назад за София.
Няма по какъв начин да не сте чували а Троянския манастир mate. Най-вероятно и сте ходили там. Actually, аз също си мислех, че съм ходил в миналото в този супер прочут манастир, само че се оказа илюзия. Ако, си ходил в миналото в Троянския манастир няма по какъв начин да го забравиш и да го объркаш с някое друго място.
Троянският манастир както I guess сами можете да се досетите се намира до гр. Троян, който от своя страна няма нищо общо с Троя, с изключение на, че и на едното и на другото място изпитват мощна обич към красивите предмети направени от дърво.
На левия бряг на река Черни Осъм, единствено няколко километра преди тя да се слее с река Бели Осъм и да образуват дружно река (wait for it) Осъм, е ситуиран третият по величина манастир в България – „ Успение Богородично “.
Манастирът е от броящите се на пръсти обекти, които са ставропигиални. Ако се чудите от кое място знам (все още не мога да я произнасям) тази комплицирана дума, отговорът е от интернет of course. Впечатляващо е by the way, че освен манастирът си има интернет страница, само че и игуменът Сионий също си има персонален уеб страница.
За ставропигията ми беше мисълта. Това значи, че манастирът не е причислен на никоя епархия, а е директно зависещ на Светия синод. Един тип, автономност е това. С подобен статут са единствено другите два по-големи манастира – Рилския и Бачковския, както и патриаршеската катедрала „ Св. Ал. Невски “ в София, и двете духовни семинарии.
Интересното е, че този статут Троянския манастир си е издействал още преди да има Българска патриаршия. През 18в. на локалните хора толкоз им писнало от издевателството на гръцките духовници по неосвободените български земи, че съумели да издействат автономност персонално от Цариградския патриарх.
Като цяло историята на този манастир е много забавна. Основан е през 15-и век, като съгласно едната легенда двама атонски монаси, носещи чудотворна икона на света Богородица Троеручица, останали да нощуват в местността. Присънил им се сън, че би трябвало да останат тук вечно и те построили храм, към който основали манастир. В друга легенда се споделя за единствено един атонски духовник с такава икона, който пътувал за Влашко. Отседнал за известно време при локален аскет и двамата сторили доста добрини на локалните хора. Иконата, която носел пък изцелила доста заболели и нуждаещи се. Монахът на два пъти си тръгвал дружно с иконата оттова, и двата пъти конят му се спъвал на едно и също място. Вместо да псува общината, че не е ремонтирала пътя, монахът приел това като знак от Бог и оставил иконата на отшелника, а си тръгнал самичък по пътя.
И в двата случая общото сред легендите е чудодейната икона на Божията майка, която е изобразена с три ръце. Тази икона може да бъде забелязана и през днешния ден в основния храм на Троянския манастир.
Компания й вършат стенописите на великия художник Захари Зограф и пететажна кула с камбанария. От 17-и век насам, манастирът е разграбван и разрушаван няколко пъти, само че всякога е издиган отначало още по-величествен от предприемчивите му жители и хората от района.
Троянският манастир е духовно и културно средище по време на Възраждането и е толкоз значим център за българщината, че е единственото място, на което Васил Левски основава Таен отшелнически революционен комитет.
Сега в цялата тази история не остана ли да ви гложди един въпрос? Защото мен доста ме човъркаше, а допускам и вас, нали? Знаете ли за какво (за малко да кажа по дяволите, само че се спрях) са рисували Света Богородица с три ръце? Well, в случай че не знаете в този момент ще научите.
Има един пъклен значим християнски светец, мъдрец и теолог, който се споделя Йоан Дамаскин. Този fellow както можете да се досетите е арабин живял в днешната столица на Сирия – Дамаск. По негово време (което ще рече преди 12 века) византийският император Лъв III подхваща нова теория наречена иконоборство. Притеснен от засилващото се въздействие на църквата, императорът взема решение да одобри ислямската логичност, че изображения на животни и хора не трябва да бъдат почитани и по тази причина стартира всеобщо да лимитира иконите. Йоан Дамаскин of course е на противоположното мнение и се аргументира съществено. Императорът, обаче е вероломен bastard и му спретва конспирация, като написа на сирийския халиф, че Йоан Дамаскин е желал от него помощ да смъкна халифа. Арабският държател се изнервя и заповядва да отрежат ръката на Йоан Дамскин и да я провесят на въже за наставление. След време светецът въпреки всичко измолва да му върнат ръката и след цяла нощ молебствия към Богородица, на сутринта ръката му била още веднъж зараснала за тялото. В знак на признателност Дамаскин изковава сребърна ръка в долния завършек на иконата и по този начин в иконографията остава този детайл като знак на изцелителна мощ.
Ние видяхме Троянската Троеручица. Разгледахме и зашеметяващите фрески в църквата. Разходихме се из двора на манастира. Разгледахме кулата и галерията. Качихме се и до музея, в който са непокътнати доста артефакти от възрожденската ера и от освободителните битки на България. Специален ъгъл, където са се събирали революционерите е непокътнат и до през днешния ден, а в една от стаите може да се види скривалището, което е употребявал Левски и дупката в тавана, от която се е измъквал на покрива, с цел да изчезне в нощта, в случай че на открито се появят турските заптиета.
Very impressive е Троянският манастир, не ще и дума. Донякъде разбирам и видинския шеф Дервиш паша, който през 1820 година хвърля в пандиза игумена Партений, тъй като се тормозил, че трансформира с огромните строителни усъвършенствания се пробва да трансформира Троянският манастир в цитадела.
Едно не мога да схвана. Защо се продават толкоз доста бухалки тук. Не се майтапя. Пред манастира има образувани няколко пазара с всевъзможни сувенири и занаятчийски артикули от Троянския край. Както към този момент споделих локалните троянци са известни с уменията си при дървообработването. Безброй красиви дървени играчки, домашен принадлежности, сувенири естествено, всевъзможни неща направени от дърво като цяло се продават тук. Моята 3-годишна принцеса несъмнено не се трогна от тях, а си избра за спомен да й купим плюшено зайче, което няма нищо общо с Троян.
Само, че не разбирам и какво общо с великата история, безспорната хубост и духовната мощ на Троянския манастир имат безбройните бухалки с гравирани марки на коли, които се продават по сергиите единствено на метри от мистичната икона на Света Богородица Троеручица.
Ясно е най-малко едно, в случай че шофирате в Троян и района и ви засече някой джигит, не му търсете смета, тъй като е доста евентуално да има сувенир от Троянския манастир, който не е икона.
PS.
Ако някой към момента има подозрения, да кажа отново – аз не съм десен екстремист. Просто съм британец, който живее в България и обикаля по забележителности. Алибито ми е на Фейсбук-страницата ми:
Хелоу другари!
Малко съм обезпокоен да ви призная почтено. Наскоро в едно плевенско село арестуваха британец извънредно десен екстремист, който от Интерпол издирвали за подготовка в терористичен акт. Well, от няколко дни съседите, дето непрекъснато пият ракия в градинката пред блока ме гледат съмнително като минавам около тях и още по-напрегнато става мълчанието, в случай че инцидентно нося торби със себе си.
Опитах се да им обясня,
че към този момент от 4 години пребивавам при тях и в случай че съм желал да ги взривя щеше да е още първият път, когато ми подвигнаха чистачките на колата като знак на гостолюбие. Всички се съгласиха of course и се пошегуваха, че няма да ми викат Кънчо Бежанеца, а Конан Бин Ладен, само че колкото пъти ме видят, че приближавам прословутата им беседка, толкоз пъти тонът на диалозите им внезапно понижава и стартират
да си шушукат обезпокоеното.
Само един път, съумях да дочуя съображенията на Великов от 7-ия етаж, който обясняваше, че нищо не може да е несъмнено. Онзи, терористът да вземем за пример, бил толкоз добър, че съумял дори да заблуди една депутатка да му помогне да си заплати тока. И то не каква да е депутатка, ами такава от „ Демократична България “, а тези били най-умните и най-честните и постоянно разпознавали
неприятните и били последните стражи
недопускащи путинския режим да нахлуе в България. Така, че щом нея съумял да заблуди, кой знае другите английски муджахидини какви номера знаели.
За благополучие в моя отбрана беше изразен мотив, че съм прекомерно кьосе, с цел да стана терорист и това май беше най-сериозното оправдание, което съумях да чуя.
Не знам по какъв начин би им подействало на обезпокоените ми комшии, в случай че им опиша, че неотдавна се върнах тъкмо от тази част на България и единствено преди седмица съм бил на километри от рисковия английски терорист
омайващ демократични депутатки.
Бяхме при роднините на Додо във Великотърновския район и след празниците взехме решение да посетим една значима забележителност намираща се релативно наоколо по пътя ни назад за София.
Няма по какъв начин да не сте чували а Троянския манастир mate. Най-вероятно и сте ходили там. Actually, аз също си мислех, че съм ходил в миналото в този супер прочут манастир, само че се оказа илюзия. Ако, си ходил в миналото в Троянския манастир няма по какъв начин да го забравиш и да го объркаш с някое друго място.
Троянският манастир както I guess сами можете да се досетите се намира до гр. Троян, който от своя страна няма нищо общо с Троя, с изключение на, че и на едното и на другото място изпитват мощна обич към красивите предмети направени от дърво.
На левия бряг на река Черни Осъм, единствено няколко километра преди тя да се слее с река Бели Осъм и да образуват дружно река (wait for it) Осъм, е ситуиран третият по величина манастир в България – „ Успение Богородично “.
Манастирът е от броящите се на пръсти обекти, които са ставропигиални. Ако се чудите от кое място знам (все още не мога да я произнасям) тази комплицирана дума, отговорът е от интернет of course. Впечатляващо е by the way, че освен манастирът си има интернет страница, само че и игуменът Сионий също си има персонален уеб страница.
За ставропигията ми беше мисълта. Това значи, че манастирът не е причислен на никоя епархия, а е директно зависещ на Светия синод. Един тип, автономност е това. С подобен статут са единствено другите два по-големи манастира – Рилския и Бачковския, както и патриаршеската катедрала „ Св. Ал. Невски “ в София, и двете духовни семинарии.
Интересното е, че този статут Троянския манастир си е издействал още преди да има Българска патриаршия. През 18в. на локалните хора толкоз им писнало от издевателството на гръцките духовници по неосвободените български земи, че съумели да издействат автономност персонално от Цариградския патриарх.
Като цяло историята на този манастир е много забавна. Основан е през 15-и век, като съгласно едната легенда двама атонски монаси, носещи чудотворна икона на света Богородица Троеручица, останали да нощуват в местността. Присънил им се сън, че би трябвало да останат тук вечно и те построили храм, към който основали манастир. В друга легенда се споделя за единствено един атонски духовник с такава икона, който пътувал за Влашко. Отседнал за известно време при локален аскет и двамата сторили доста добрини на локалните хора. Иконата, която носел пък изцелила доста заболели и нуждаещи се. Монахът на два пъти си тръгвал дружно с иконата оттова, и двата пъти конят му се спъвал на едно и също място. Вместо да псува общината, че не е ремонтирала пътя, монахът приел това като знак от Бог и оставил иконата на отшелника, а си тръгнал самичък по пътя.
И в двата случая общото сред легендите е чудодейната икона на Божията майка, която е изобразена с три ръце. Тази икона може да бъде забелязана и през днешния ден в основния храм на Троянския манастир.
Компания й вършат стенописите на великия художник Захари Зограф и пететажна кула с камбанария. От 17-и век насам, манастирът е разграбван и разрушаван няколко пъти, само че всякога е издиган отначало още по-величествен от предприемчивите му жители и хората от района.
Троянският манастир е духовно и културно средище по време на Възраждането и е толкоз значим център за българщината, че е единственото място, на което Васил Левски основава Таен отшелнически революционен комитет.
Сега в цялата тази история не остана ли да ви гложди един въпрос? Защото мен доста ме човъркаше, а допускам и вас, нали? Знаете ли за какво (за малко да кажа по дяволите, само че се спрях) са рисували Света Богородица с три ръце? Well, в случай че не знаете в този момент ще научите.
Има един пъклен значим християнски светец, мъдрец и теолог, който се споделя Йоан Дамаскин. Този fellow както можете да се досетите е арабин живял в днешната столица на Сирия – Дамаск. По негово време (което ще рече преди 12 века) византийският император Лъв III подхваща нова теория наречена иконоборство. Притеснен от засилващото се въздействие на църквата, императорът взема решение да одобри ислямската логичност, че изображения на животни и хора не трябва да бъдат почитани и по тази причина стартира всеобщо да лимитира иконите. Йоан Дамаскин of course е на противоположното мнение и се аргументира съществено. Императорът, обаче е вероломен bastard и му спретва конспирация, като написа на сирийския халиф, че Йоан Дамаскин е желал от него помощ да смъкна халифа. Арабският държател се изнервя и заповядва да отрежат ръката на Йоан Дамскин и да я провесят на въже за наставление. След време светецът въпреки всичко измолва да му върнат ръката и след цяла нощ молебствия към Богородица, на сутринта ръката му била още веднъж зараснала за тялото. В знак на признателност Дамаскин изковава сребърна ръка в долния завършек на иконата и по този начин в иконографията остава този детайл като знак на изцелителна мощ.
Ние видяхме Троянската Троеручица. Разгледахме и зашеметяващите фрески в църквата. Разходихме се из двора на манастира. Разгледахме кулата и галерията. Качихме се и до музея, в който са непокътнати доста артефакти от възрожденската ера и от освободителните битки на България. Специален ъгъл, където са се събирали революционерите е непокътнат и до през днешния ден, а в една от стаите може да се види скривалището, което е употребявал Левски и дупката в тавана, от която се е измъквал на покрива, с цел да изчезне в нощта, в случай че на открито се появят турските заптиета.
Very impressive е Троянският манастир, не ще и дума. Донякъде разбирам и видинския шеф Дервиш паша, който през 1820 година хвърля в пандиза игумена Партений, тъй като се тормозил, че трансформира с огромните строителни усъвършенствания се пробва да трансформира Троянският манастир в цитадела.
Едно не мога да схвана. Защо се продават толкоз доста бухалки тук. Не се майтапя. Пред манастира има образувани няколко пазара с всевъзможни сувенири и занаятчийски артикули от Троянския край. Както към този момент споделих локалните троянци са известни с уменията си при дървообработването. Безброй красиви дървени играчки, домашен принадлежности, сувенири естествено, всевъзможни неща направени от дърво като цяло се продават тук. Моята 3-годишна принцеса несъмнено не се трогна от тях, а си избра за спомен да й купим плюшено зайче, което няма нищо общо с Троян.
Само, че не разбирам и какво общо с великата история, безспорната хубост и духовната мощ на Троянския манастир имат безбройните бухалки с гравирани марки на коли, които се продават по сергиите единствено на метри от мистичната икона на Света Богородица Троеручица.
Ясно е най-малко едно, в случай че шофирате в Троян и района и ви засече някой джигит, не му търсете смета, тъй като е доста евентуално да има сувенир от Троянския манастир, който не е икона.
PS.
Ако някой към момента има подозрения, да кажа отново – аз не съм десен екстремист. Просто съм британец, който живее в България и обикаля по забележителности. Алибито ми е на Фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ